 През 1926 г. се появява риск Кюстендил да загуби Окръжния си съд. Жителите на Дупница се опитват да издействат преместването му при тях, оправдавайки се с липсата на подходяща сграда в Кюстендил, както и с това, че повечето дела, които Съдът разглежда, са от Дупнишко. Тогавашният кмет Георги Емануилов реагира бързо и иска от Министерството на правосъдието изграждането на съдебна палата. Министърът на правосъдието д-р Тодор Кулев посещава града и решава, че най-удачно е да се преустрои зданието на бившето Педагогическо училище.
В Архив Кюстендил се проведе част от инициативите по повод 75 -години от създаването на архивната система в България-Ден на отворените врати, днес архивистите показват интересни и оригинални документи свързани с най-красивата сграда в града, каза в изявление пред медии Албена Георгиева началник на Държавен архив Кюстендил, предаде репортер на „Кубер прес“.Сграда която за период от време е приютявала съдебните власти и е първата съдебна палата в България, поясни тя.
В деня на Отворените врати са представени са оригинални архивни документи, архитектурни проекти и фотографии на съдии и прокурори от 1938 година, на състава на Областен съд – Кюстендил 1942-1943 г.
Темата е разработена от главен експерт в Държавен архив Кюстендил Рилка Петрова, която даде факти от историята на сградата свързани с обществения живот и съдебната власт в региона.
По думите й тази впечатляваща постройка, дело на прочутия виенски архитект Фридрих Грюнангер, крие в себе си пластове история – от Педагогическо училище и Главна квартира на Българската армия до „Храм на Темида“, а в момента – административна сграда на Община Кюстендил.
Съдебна палата. Съдебните зали са били на партерния етаж, кабинетите на съдиите, председателя и подпредседателя на първия етаж, а в мазето – арестантските помещения.
"Днешната емблематична сграда на площад "Велбъжд" в Кюстендил е издигната на мястото на съществували преди Освобождението конаци.Посторяването й е по инициатива на Градския съвет с кмет Христо Лекарски.Строителство й започва през 1889 година,изпълнението й е поверена на пердприемачите братята ИВан, Васил и Григор Гребенарови, на италиански каменоделци и на майстори строители и дърводелци от Трънския край
за довършителните работи.Сградата е тържествено открита с водосвет на 10.10.1894 г. През 1898 г. е изградена и малката куличка на градския часовник със средновековната камбана още от 1429 г., пренесена след разрушаването на Часовниковата градска кула.
След закриването на Педагогическото училище през 1912 г., временно се помещава откритата в града Държавна мъжка гимназия. По време на Първата световна война в сградата се разполага Главната квартира на Българската армия. След Първата световна война тя остава общинска собственост.
Докато архитектурното бижу изпълнява други функции, съдебните институции в града (Окръжен съд, прокуратура, следователи и нотариус) често сменят адресите си:
През периода 1894 - 1931 година Окръжният съд, прокурорският надзор, съдебният следовател, мировият съд и нотариусът се преместват в следните сгради:
1894 – 1898 г.: В сградата на Христо Фотулаш на ул. „Александрова“ (днес ул. „Цар Освободител“);
1898 – 1912 г.: В зданието на Унчо Спасов на същата улица;
1912 – 1923 г.: В къщата на Даме Бойчев (днес е старата сграда на Полицията);
1923 – 1931 г.: В къщата на Гьорче Мицаков (бивша на Иван Страдалски) (днес е зданието на бившия магазин „Валентина“)
Борбата за Съдебна палата (1926 – 1928 г.)
През 1926 г. се появява риск Кюстендил да загуби Окръжния си съд. Жителите на Дупница се опитват да издействат преместването му при тях, оправдавайки се с липсата на подходяща сграда в Кюстендил, както и с това, че повечето дела, които Съдът разглежда, са от Дупнишко. Тогавашният кмет Георги Емануилов реагира бързо и иска от Министерството на правосъдието изграждането на съдебна палата. Министърът на правосъдието д-р Тодор Кулев посещава града и решава, че най-удачно е да се преустрои зданието на бившето Педагогическо училище. Зданието е купено за държавата от фонда „Съдебни сгради“ за 6 000 000 лева. След това е основно ремонтирано, преустроено със зали, централно отопление и др. Преустройството на сградата за съдебна палата е под ръководството на архитект Димитър Георгиев.
Стилният каменен портал на новия централен вход е с пластичния образ на Темида, която днес продължава да посреща посетителите.
На 28 юни 1931 г. е открита тържествено сградата на Съдебната палата, която е и първата съдебна палата в България. И днес е една от най-забележителните сгради в Кюстендил.
Министърът на правосъдието д-р Кирил Миланов открива храма на Темида с думите:
„В този храм ще се раздава само правосъдие, което е духовна храна за защита на човешките права... Нейните очи са покрити с кърпа, но тя вижда далеко – това е емблемата на безпристрастие и справедливост, за назидание на тези, които ще раздават правосъдие и които ще трябва да пазят правосъдните ценности, защото моралните и духовни храни са по-големи отколкото физическите, а това е от голямо значение. Ето защо представителката на това правосъдие се олицетворява с превързана кърпа, за да бъде правораздаването доказано без оглед на общественото положение, физическата сила и имущественото състояние”, обобщи Рилка Петрова.
Гости на събитието бяха председателя на ОБС Кюстендил Димитър Велинов, зам. кметовете Николай Дочев и Росица Плачкова. Събитието уважи и председателят на Окръжен съд, съдия Пенка Братанова.
„Пластичният образ на Темида и днес стои над централния вход на сградата на общината. Сегашната сграда на Съдебната палата е открита на 02.12.1980 г. През 2028 г. ще отбележим 150 години Кюстендилски окръжен съд“, поясни съдия Пенка Братанова.
Kuber press
|
