60 години от смъртта на един от най-изтъкнатите родни писатели Димитър Димов бяха отбелязани днес в Дупница,присъстващите си спомниха за Димитър Димов и чуха интересни факти от водещата Елизабет Начева за неговите велики произведения като „Тютюн“, „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“, оставили трайна диря в българската и световната литература, съобщава социалната страница на Община Дупница, предаде репортер на „Кубер прес“.
Сред гостите бяха заместник-кметът по социални дейности, култура и образование Валентина Караганова, общински служители, десетки граждани, общественици, читалищни дейци и ученици от Профилирана гимназия „Христо Ботев“, дошли заедно с техния директор Любомир Георгиев.
Всички те отдадоха своята почит към писателя и след това поднесоха цветя пред паметната му плоча, поставена на къщата на улица „Христо Ботев“, където творецът е прекарал детските си години.
„Днес се събираме тук, за да почетем 60 години от смъртта на големия български творец Димитър Димов, чийто живот е свързан с Дупница. Творец, оставил трайна следа в българската и световната литература и превърнал българското слово в част от големия разговор на световната литература. Произведенията на Димитър Димов надхвърлят надхвърлят границите на времето и мястото, защото той говори за вечните човешки теми – любовта, моралът, изборът, цената на компромиса. Той разкрива човешката душа с нейните постоянни стремежи и въжделения. Димитър Димов остава завинаги в паметта не само на дупничани, но и на всички българи, защото неговото творчество е силно и непреходно. Творци като него остават завинаги в сърцата ни с думите, които ни карат да мислим, да чувстваме и да се променяме. Поклон пред паметта на Димитър Димов!“, каза заместник-кметът Валентина Караганова в словото си по повод 60-годинишнината от смъртта на писателя.
Димитър Димов е роден в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. Тук той трупа своите първи впечатления за живота на тютюноработниците. Къщата на Спас и Фикия Харизанови – бабата и дядото на Димитър Димов, се е намирала точно срещу тютюневите складове.
В Дупница бъдещият голям писател научава първите си думи на испански език (играейки с децата на евреите сефаради), тук се ражда мечтата му за Южна Америка, тук се сблъсква, едва 4-годишен, и със смъртта на своя баща Тотю Димов, убит в сражение в самия край на Междусъюзническата война. Житейските пътища на баща и син ще се пресекат отново по-късно, в с. Ваксево (Кюстендилско), където през 1936 – 1937 г. Димитър Димов работи като участъков ветеринарен лекар. Именно от района на с. Ваксево Тотьо Димов тръгва към бойното поле и никога не се завръща. Не е чудно и защо първият роман на Димитър Димов – „Поручик Бенц“ – е на военна тематика и с преобладаващи картини от града, в който писателят прекарва детството си.
От дупнишкия и кюстендилския край са и голяма част от прототипите на героите в романа „Тютюн“ – Стоичко Данкин, Джони, Фитилчето, Чакъра, братя Барутчиеви, Павел Морев и др. И още нещо, свързано с романа, чийто идеен замисъл датира още от края на студентските години на Димов. Докато правел първите си стъпки във ветеринарномедицинската практика в с. Ваксево, той ставал неволен свидетел на разговорите между тютюнотърговци, които отсядали в хотел-ресторант „Средорек“ – на първия етаж – кръчма и фурна, а на втория – четири стаи, в една от които живеел Димов. Още тогава той започва да си води подготвителни бележки. Знанията по темата за тютюна допълва с подробни записки и неговият пастрок – офицерът Руси Генев, служил също в 14 Пехотен македонски полк в Дупница и за когото Веса Харизанова се омъжва през 1918 г. След уволнението си от армията, Руси Генев работи като тютюнев експерт.
В периода 1947 – 1951 г., вече в Пловдив, където романът „Тютюн“ ще бъде изцяло завършен, Димов среща нови лица и картини, които ще допълнят общата му представа за живота и проблемите на тютюноработниците и ще обогатят образите на неговите литературни герои – д-р Марена Колушева (Ирина), Кочо Апостолов, също дупничанин (Костов), Жули Левиева (Варвара) и др.
По-късно, при екранизацията на „Тютюн“ главната женска роля (тази на Ирина) е поверена на дупничанката – незабравимата актриса Невена Коканова.
Поклон пред паметта му!
Kuber press
>
|
