 Историкът Ангел Джонев припомни моменти от ролята на Кюстендил в това важно за България въстание. Кюстендилци участват в различните нива на организацията на въстанието и в сраженията отвъд границата.
В деня когато Кюстендил отбелязва своя празник пред паметникът на Тодор Александров бяха отбелязани 122 години от Илинденско -Преображенското въстание, предаде репортер на „Кубер прес”. „Не е достоен за свобода този, който не е способен да се жертва за нея“, във време в което думата свобода се употребява често с прекомерна лекота и липса на съдържание е важно да се обръща поглед към миналото и историята ни, каквото е Илинденско -Преображенското въстание от далечната 1903 година, когато българите от Македония и одринско въстават за да извоюват свободата от вековния турски поробител.
Днес в Кюстендил си спомниха за епичните битки, пролятата кръв и саможертвата на нашите предци, приели девиз ,думите от клетвата на Даме Груев в Солун:
„По-добре смърт отколкото скотски живот“. Илинденско -Преображенското въстание от 1903 година е второто най-голямо в България, след Априлското от 1876 година, неговата подготовка и организация е продължила десет години. Въстанието продължава дo октомври 1903 година, завършва трагично с над 300 неравни сражения, които се водят срещу 350 000 турска армия, загинали са над 1000 въстаници, опожарени са 201 села и са избити над 4600 човека от мирното население. Потушеното кърваво въстание довежда у нас над 30 000 бежанци, първите от които са приютени в Кюстендил, града приютява и новите Апостоли на свободата, Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров.
Общественикът-историк Ангел Джонев определя въстанието така:
“На Илинден пожарът изгори турското робство и всички станаха свободни по своему, делото на илинденци стана спомен. Споменът надрасна времето и бурите, въстанието се превърна в епопея, а жертвите в герои.“
Не напразно още в края на 19 век ,наричат Кюстендил вратата към Македония, града е разположен на междината между робството и свободата. Кюстендил дава своя принос в продължение на десетилетия, оттук плеяда от революционери, града е тяхната тилова база.
“Кюстендилци участват в различните нива на организацията на въстанието и в сраженията отвъд границата. През Кюстендил преминават значителен брой четници през 1903 година. Кюстендил приютява светинята на революцията -знамето, донесено от четата на Борис Сарафов, борци за свобода.“, отбеляза историкът Ангел Джонев.
След официалната част с тържествен ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Тодор Александров, Кюстендил се преклони пред паметта на загиналите за свободата в Илинденско-Преображенското въстание.
Венци и цветя поднесоха кметът на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, председателят на Общински съвет Димитър Велинов, заместник областният управител Георги Джоглев, общински съветници, представители на Архиерейско наместничество Кюстендил, на политически партии и организации, граждани.
Празничната програма продължава в 20:00 ч. , когато на Арката на пл. „Велбъжд“, започва празничен концерт с участието на: Илия Луков, Валерия Момчилова, Николай Балабанов (каба гайда), Емил Янев (акордеон) и Танцова формация „Пирина“ Водещ: Десислава Димчева-Очаква Ви вълнуваща вечер, посветена на българския дух и традиции!-Организатори са Община Кюстендил и НЧ „Пробуда 1961“ – Кюстендил.
С решение на ОБС Кюстендил от 1998 година 2 август за официално честване на Илинденско -Преображенското въстание по предложение на тогавашния председател адвокат Анани Константинов.
Kuber press
>
|
