Директорът на музея в Кюстендил Валентин Дебочички откри изложбата на РИМ Пловдив „Магията на Долнослав”, след Стара Загора –Кюстендил е втория град в страната в който биват показани находки от селищна могила Лопките, край днешното село Долнослав, Пловдивско, предаде репортер на „Кубер прес”.
„Благодаря на РИМ Пловдив за съгласието да сме от първите музеи в които да покажем находките, надявам се изложбата да продължи и след ноември, защото не се съмнявам в успехът на изложбата в Кюстендил.” добави той.
Гост на откриването на изложбата беше председателя на Общински съвет Кюстендил,Димитър Велинов който увери ,че за него като председател на ОБС и за Община Кюстендил е огромна чест изложбата да бъде представена в Кюстендил.
Инициатори изложбата на РИМ Пловдив „Магията на Долнослав”, да бъде показана в Кюстендил са археолозите са Веселина Вандова и Румен Спасов.
Главен асистент Веселина Вандова каза ,че за нея изложбата е специална не само защото идва от родния й град но и защото тя е уникална с представянето на безписмения период на човешката история. Според нея информацията за него е получена изцяло само от археологически проучвания. Проучванията са от обект селищна могила обитавана от древни земеделци,находките от Долнослав са важни както от научна гледна точка,така и от нейната атрактивност.
Представената изложбата в Кюстендил е в резултат на проект ръководен от г-жа Росица Миткова, археолог в Регионален археологически музей Пловдив,тя посочи-че .
че идеята на самата изложба е, чрез находките от един обект – една селищна могила, чието развитие започва от края на VII до началото на VI хил. пр. Хр. в Тракия, да се покаже кръговратът в природата и в човешкия живот. Десет са темите, развити във витрините на изложбата, с акцент от най-ранната металургия на Балканския полуостров –която ес развива по земите ни в златното пето хилядолетие. Вт.ч.керамично, текстилно производство, изделия от рог на елен. Човешки (антропоморфни) и животински (зооморфни) фигурки, предмети на магията и култа разпалват въображението на съвременния човек. Мъниста, накити и амулети засвидетелстват контакти с близки и по-далечни места.
Върху някои от фигурките могат да се видят най-ранните „писмени знаци“, които вероятно са играели роля в общуването между неолитните и къснохалколитни хора и техните богове, служели са за предаването на знания от поколение на поколение.
Представените находки датират от ранния неолит до ранната бронзова епоха (края на VII до началото на III хилядолетие пр.н.е.). Преобладават експонатите от късната каменно-медна епоха, наричана още халколит (VI - ср. на IV хилядолетие преди н.е.). Голяма част от тях се представят за пръв път пред публика, а на други се прави нова интерпретация.
Реализираните изложби в Регионален археологически музей-Пловдив, в РИМ-Стара Загора, а понастоящем и в РИМ-Кюстендил са свидетелство за успеха на създателите на изложбата, устойчивостта на предлаганите теми и непреходните човешки ценности. Тази изложба е един много добър пример за успешно опазване и представяне на богатото кулно-историческо наследство на Република България.
  
Kuber press
>
>
>
|
