Батак става символ на трагичните събития по това време, избити или изгорени живи са над 3000 души,това се случва след като първенците на селото решават да предат доброволно на водача на турския башибозук Ахмет Ага своето оръжие в замяна на помилване. Най-жестоко и масово е клането в местната църква „Св. Неделя”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи спасение майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настъпва масово клане.
В Кюстендил представители на държавна и местна власт ,на политически партии и организации, с минута мълчание на колене отбелязаха 149 години от избухването на Априлското въстание и почетоха жертвите на зверски потушеното от турците въстание, предаде репортер на „Кубер прес”.
Априлското въстание от 1876 година е една трагична страница в историята на българския народ, но показва колко силен е копнежа му за отхвърляне на турското робство и за свобода. Въпреки героизма на въстаниците, то е потушено. Жестокостта на поробителите –турците е причина в защита на българския народ да се обявят редица интелектуалци и дипломати в Западна Европа, а най-силна е реакцията в Русия. Драматичното Априлско въстание и трагичните събития след него довеждат до силната реакция на Русия, и в крайна сметка до Руско-Турската война довела до Освобождението на България.
Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и създава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873г. революционното движение в страната изпада в тежка криза.
През септември 1875г. в Стара Загора избухва въстание, но то е лошо организирано и е потушено. След провала на Старозагорското въстание Христо Ботев подава оставка, като ръководител на Българския революционен комитет, който малко след това се саморазпуска.
В края на годината млади революционни дейци създават Гюргевския революционен комитет и в предвид на кризата в Османската империя взимат решение да пристъпят към подготовка на въстание през пролетта на следващата година.
Гюргевският революционен комитет под ръководството на Стефан Стамболов разделя страната на 5 революционни окръзи – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са главни апостоли, които да ръководят и координират дейността по подготовката на въстанието. Но реални действия са извършени в Първи революционен окръг – Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг – Пловдивски за главен апостол е определен Панайот Волов, но по-късно той отстъпва ръководството на Георги Бенковски. В център за подготовка на въстанието се превръща Панагюрище.
На 14 април 1876г. в местността „Оборище”, близо до Панагюрище, е свикано общо събрание, което продължава до 16 април. Събранието решава въстанието да избухне на 1 май. Сред участниците се намира предател, това е Нено Терзийски, който издава на турските власти взетите решения. Те реагират незабавно и изпращат в Панагюрище и Копривщица конни отделения за да арестуват ръководителите на въстанниците.
Поради предателство Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица. Тук предния ден пристига конна полицейска група начело с Неждеб ага. Заптиетата правят опит да арестуват Тодор Каблешков, който е ръководител на местния революционен комитет. Опитът за задържане не е успешен. Разбирайки, че е обект на предателство, на следващия ден 20 април Тодор Каблешков обявява въстанието. Въстаниците се насочват към местния конак и го превземат. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след началото на въстанието Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо става известно като „Кървавото писмо”, тъй като е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима разстоянието между двата града за рекордните два часа. Конят му е толкова изтощен, че издъхва преди да пристигне в града.
Получил вестта за обявяване на въстанието Георги Бенковски действа незабавно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е създаден Военен съвет начело с Павел Бобеков. Иван Парпулов, известен като Орчо войвода е изпратен да помогне на въстаниците в Стрелча.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна сред народа ни като Райна Княгиня.
След обявяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна Хвърковата чета, се насочва към село Петрич за да помогне на вдигналите се срещу тирана местни жители.
Турските власти вземат бързи мерки за зверското потушаване на избухналото въстание на българския народ. Срещу въстаническите сили е изпратена редовна армия. Най-силна е била реакцията срещу центъра на въстанието в Средногорието. За да атакува Панагюрище Хафъз паша е събрал 10000 души редовна войска. Градът е подложен на жесток погром. Избити са много мирни жители, къщите им са ограбени и опожарени.
Батак става символ на трагичните събития по това време, избити или изгорени живи са над 3000 души,това се случва след като първенците на селото решават да предат доброволно на водача на турския башибозук Ахмет Ага своето оръжие в замяна на помилване. Най-жестоко и масово е клането в местната църква „Св. Неделя”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи спасение майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настъпва масово клане.
Загинали в удавеното в кръв Априлско въстанието са около 30 000 души. Разрушени са около 200 села с общо население повече от 75 000 души.
Неуспешното Априлско въстание довежда до най-големия политически успех на българската нация до този момент. По-късно отказът на османското правителство да изпълнява решенията на конференцията довеждат до решението на Русия да обяви поредната Руско-турска война, довела до Освобождението на България на 3 март 1878г.
Kuber press
>
>
>
>
|
