Днес преди обяд пред паметника на 13-Рилски полк пред Арката на площад “Велбъжд” в Кюстендил представители на ДСБ - Кюстендил и дружество ”Св.Св. Кирил и Методи” поднесоха венци по повод 124-годишнината от Съединението на България, съобщи за “Кубер прес” Анани Константинов председател на дружеството.
Той отправи съболезнования към близките на загиналите сънародници в Охридиското езеро и допълни, че днешната дата е важна за страната и затова като патриоти в знак на признателност са поднесил венци от името на организацията.
На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия против волята на Великите сили и Русия. То се подготвя в продължение на няколко години като център на организацията е Пловдив, столица на Източна Румелия.
През пролетта на 1885 г. в Пловдив е създаден Български Таен Централен Революционен комитет (БТЦРК) под ръководството на Захари Стоянов. Потърсена е и помощта на княз Александър I Батенберг, който подкрепя Съединението. Определена е датата 15 септември за обявяване на този акт.
На 4 септември в село Голямо Конаре (дн. Съединение) се събира чета под ръководството на опълченеца Продан Тишков с прозвището Чардафон Велики, състояща се от няколкостотин въоръжени мъже и една жена. На другия ден четниците тръгват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, отстраняват правителството и генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Съставено е временно правителство, оглавявано от Георги Странски, член на БТЦРК. Обявена е всеобща мобилизация. Страхът идва предимно от нападение от Турция.
На 9 септември Княз Александър I е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграми на Европейските Велики сили, гласящи: "Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз."
Отзвукът не закъснява - България е нападната, но не от Турция, а от Сърбия. Войната се води между 2 и 16 ноември 1885 г. Българската войска е лишена от всичките си висши офицери, които Русия изтегля от България, поради неприемането на Съединението. така най-високият ранг в българската армия е капитан. Затова Сръбско-българската война е наречена "войната на генералите срещу капитаните".
Войските на крал Милан са спрени при Сливница и Драгоман. Българската войска напредва към Сърбия и превзема град Пирот.
Като следствие от българската победа се сключва споразумение между България и Турция на 20 януари 1886 г. на 3 март е подписан мирният договор между България и Сърбия в Букурещ. Най-накрая, на 5 април 1886 г. е подписан и т. н. Топханенски акт, който окончателно признава Съединението със съгласието на Великите сили. Според договора, Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, един парламент, единна армия и държавна администрация. Съединена България има 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села. Територията й обхваща 96 345 кв. км. и
Кубер прес |
