 Кюстендил отбеляза с тържествено слово Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Кмета Паунов: Христо Ботеви цялата плеяда негови съвременници са пример за това, как обединиха и сплотиха една България, освободена он турско робство!
В изявление пред медии кметът на община Кюстендил Петър Паунов каза: „Христо Ботеви цялата плеяда негови съвременници са пример за това, как обединиха и сплотиха една България, освободена он турско робство! Следвайки днес тази тяхна сплотеност ,за да бъде пример -няма място за разделение ,има за единство в името на бъдещето на свободна България! Успешна България за нашите деца“, предаде репортер на „Кубер прес“.
Тази година се навършват и 145 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев.
В знак на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България на паметника на „Булаир“, венци и цветя бяха поднесени от областния управител инж. Александър Пандурски, кмета Петър Паунов, зам.-кметовете Росица Плачкова, Радмила Рангелова и Светослав Василев, председателя на Общински съвет - Кюстендил Иван Андонов и общински съветници, политически партии, граждани, граждански сдружения и организации.
Церемонията премина под звуците на Общинския духов оркестър, а след воя на сирените бяха припомнени основни момента от живота, делото и саможертвата на Ботев.
Тревожният вой на сирените отекна в душите ни и остана в сърцата ни. За да помним и тачим всички, които са се борили за свободата на народа си.
В словата за Христо Ботев и героiте продвучаха думи като: „Ние помним и с почит произнасяме имената на Георги Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски, Волов, Тодор Каблешков... Те са много и издигат своя глас за свобода, национална независимост и българска самоличност в европейската действителност
Всеки народ има своите велики личности, които оставят след себе си ярка диря в историята. Христо Ботев, наред с Апостола на свободата, е сред образите - икони, които обединяват сила, решителност, интелект и родолюбие, без които истинското величие е непостижимо.
Днес свеждаме глави в знак на признателност пред саможертвата на героите, дали живота си, за да оцелее българската нация и да я има българската държава. А техните имена отекват през вековете, защото „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Този безсмъртен стих повече от век ни напомня колко голям и велик е Христо Ботев – поет и публицист, мислител и просветител, един от най-ярките лидери на българската революция. Той превърна своята молитва в истина, поезията си в борба и с чета съратници тръгна да освобождава отечеството. Борбата, както се изразява той, е за истинска човешка правда и за свята българска свобода.
Съдбата на Ботевата чета е отекващ драматичен финал на Априлското въстание, а революционният път и смъртта на Христо Ботев са може би най-яркият символ на величието и трагизма на българската национална революция. Той ни е нужен и днес с примера си за повеля и дълг в името на свободата. Делото на Ботев и цялата плеяда възрожденци, революционери, войводи, духовници и просветители е в родовата ни памет и се е превърнало в наша съвест и непреходен критерий за добро и зло.
Ботев живя кратко, тревожно и вдъхновено. Той заключи в съдбата си страданието, трагизма и вярата на една цяла епоха, разпъната на кръст и изпълнена с борба за национална, социална и политическа свобода. „
За Христо Ботев проф. Боян Пенев пише: „Ботев за нас става краен идеал, към който е насочен благородния порив на българския дух – негаснеща светлина, от която всеки може да запали своята свещ”.
За Христо Ботев проф. Боян Пенев пише: „Ботев за нас става краен идеал, към който е насочен благородния порив на българския дух – негаснеща светлина, от която всеки може да запали своята свещ”.
И трябва да се гордеем, че в един от най-старите университети в света – Сорбоната в Париж, е издялан в камъка гениалния стих:
Настане вечер, месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее хайдушка песен.
На 2 юни с почит се покланяме пред подвига на безсмъртния Ботев, на неговите храбри четници и на всички герои, дали живота си за свободата и независимостта на България.
В днешния ден, застанали пред паметници, пантеони и лобни места, отдаваме заслужена почит и към воините от фронтовете на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Тези паметници ни напомнят за страданието и подвига на поборниците и мъчениците за майка България.
Тези герои ни завещаха своята мяра за морал, патриотизъм и саможертва. А наш дълг е да вкореним тези добродетели в себе си и в сърцата на идните поколения българи.
Kuber press
|
