 Със семпла церемония Кюстендил отбеляза 183-тата годишнина от рождението на Апостола на българската свобода - Васил Левски,съобщиха за „Кубер прес“, от общински отдел „Култура и духовно развитие“.
В знак на признателност бяха поднесени цветя от представители на Областна администрация Кюстендил, Община Кюстендил, Общински съвет Кюстендил, политически партии, институции, организации и граждани...
......... Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упованье и надежди сладки. Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, часът на която беше неизвестен; изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; всяк един слушател беше му и брат. В бъдещето тъмно той гледаше ясно. Той любеше свойто отечество красно...
Иван Вазов 1881 г.
Много са светлите имена в пантеона на българската история, но Апостола на свободата винаги е бил неизчерпаем извор за национално самочувствие. Няма друга историческа фигура, която паметта на народа ни е опазила толкова чиста и свята. Днес – повече от всякога, Левски е идеал, който докосва съвестта ни и е коректив и ориентир за делата ни.
Историците търсят в него образци на революционни добродетели, писателите – обаятелната личност, други – морално съвършенство. Всяка наука и всяко време искат на направят Левски свой, но той не може да бъде определен с един епитет, нито пък изчерпан в съдържанието на един образ или поетическа метафора. Той е като фокус, в който са събрани всички най-хубави и положителни качества на народа ни. Левски е във всеки един от нас и винаги ще остава един и същ, ще бъде съвременник на всички български поколения, еднакво необходим и насъщно нужен, докато я има България. Защото беше посветил себе си на Отечеството, до смърт да му служи и да работи по народната воля. И защото нямаше друга по-важна работа на този свят от народната работа, която стои над всичко. Той учеше другите, че за свободата човек трябва да жертва всичко, „па и себе си” и беше позовал с висок глас: „Дързост, братя, и напред!”.
С мисъл и устрем той надмогва четническата тактика за Освобождение, създавайки комитетска мрежа вътре в страната – единствена по рода си за 19-тото столетие в Европа тайна революционна организация от революционно-демократически тип. Тя е фактически първата общобългарска политическа организация, която създава предпоставки за израстване на българския народ като политически субект на международната арена. Това е най-голямото постижение на Левски и той работи за него с изключителна всеотдайност и пълна готовност за саможертва. За себе си не иска нищо – стига му да види България свободна и демократична република на чистите идеали.
През 60-те години на 19-ти век Левски, като истински гражданин на света, заявява:
„Днешният век е век на свободата, но и на равнопоставеността на сичките народности. Ние желаем свободата и на нашите братя, защото нашето Отечество е общо, а нашите цели са еднакви”. На нашето знаме трябва да бъдат изписани три думи: „Свобода и секи му своето!”. Неговият патриотизъм е изграден върху уважението и толерантността към другите, но най-вече върху уважението към самите нас: „Да бъдем равни на другите европейски народи” – казваше той.
Днес честваме 183 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски. В нашата нова история няма по-безспорна и светла личност, а неговата кауза, изцяло посветена на борбата за освобождение и обединение, е ярко възвишена. Нека да помним и отстояваме най-важното, което Апостола ни завеща – човеколюбие, свобода и демокрация, за да отговорим на повелята на времето и ние да бъдем в него, както казваше той.
Kuber press
|
