 Държавният архив в Кюстендил припомни трагичните събития от бомбардировките над града през 1941 година,станали по време на Втората световна война,когато града е бомбардиран от Югославските военновъздушни сили,съобщиха пред медии от ДА Кюстендил,предаде репортер на „Кубер прес“.
Секунди трае атаката,достатъчна,за да декорира главната улица на града с безброй скръбни вести! Димитър Кирилов Гогов, тогава ученик в Кюстендилската гимназия, е ранен и губи баща, брат и двете си сестри. „В Държавен архив – Кюстендил се съхраняват спомен и стихотворение от него, посветени на случилото се тогава. Разказал е за унищожителната сила на войната, а ние имаме дълг - да помним и да се покланяме пред паметта на жертвите”, се казва в изявлението на Държавен архив – Кюстендил.
„Настъпило е утрото на шести април. Събуждам се в просъница. Оглушен от вечерния тътен на железната немска машина. Майка, както винаги е станала първа. Кандилцето пред иконата на св. Богородица блещука в настъпилия сумрак. Застанала приведено се моли. А нейната молитва ние всички я знаем наизуст: - Отче наш, който си на небесата, да се свети името твое, да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята ...“ Ето, че тя шепти край на молитвата: „- Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго,защото е твое царството и силата и славата завинаги, амин!“ Прекръсти се. И веднага започна да готви в кухничката със земления под. В това време край мен мина сестричката ми Мария. С ръкоделието в ръце. За миг разтвори килимче с ромбоидни фигурки в бежово и шоколадов цвят. Показа го на майка. Какво си поговориха, не зная. В един момент сестричката ми прегърна майка: „- Майче, много те обичам!“ - и втича обратно в стаята, взе метла...
Слънцето в миг се закри. Небето се смрачава. За секунди откъм Градската градина и черквата Свети Мина запуши, въздухът се смеси с прахоляк и барутен дим. Затрещя. Един, втори, трети, последваха адски гърмежи. Небето спусна тъмен похлупак отгоре. Канонада от взривове, експлозии...
Отвън се носи раздиращо свистене на линейки. Чуват се стенания, писъци от разни страни и все по протежение на главната улица. В двора нахълтват с носилки самарянки, санитари, лекари. Качват кака Здравка и батко Константин. Майка и батко Драго ги придружават. Аз стоя безмълвен. Дворът е пуст. Осеян от тухли, керемиди, трески от дърветата, изпочупени прозорци - пръснати на безброй късчета. Отвън го няма и татко. И него и сестричката ми също са ги вдигнали. Всички са в градската болница...
А тук в града освен по главната улица бомби са убили и невинни хора край фабриката за прежда на Симоне и гарата. ..... Най-сетне, късно вечерта майка и батко Драго се прибраха.
„- Всички са мъртви, Мишо – това са първите думи на батко Драго – и татко, и Мичето, и батко Константин, и кака Здравка – всички!“
Kuber press
|
