 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско ,робство от 1888 г.
Под звуците на българския химн тържествено беше издигнат националният трибагреник пред Арката в Кюстендил по повод отбелязването не 1421 години от Освобождението на България от турско робство,кметът на община Кюстендил Петър Паунов , областния управители Виктор Янев, председателя на ОБС Кюстендил Михаела Крумова, представители на партии, организации и дружество положиха цветя и венци в знак на признателност пред Паметника Булиар,предаде репортер на “Кубер прес” .
Честването се проведе Площад „Велбъжд”.След официалната частбеше представен празничен концерт с участието на ВФ “Неразделни” -и народния изпълнител Малин Домозетски,организатор – Община Кюстендил.
Припомнена беше фактологията около Трети март и събитията в навечерието и след Освобождението на България от турско робство.На върха на революцията са издълбани имената на :патриарха Георги Раковски, Апостола Васил Левски, гениалния Христо Ботев,там са имената на политическите победители от бойно-съкрошеното Априлско въстание .
”Патоса се сблъсква с горчивите плодове на избитите,изкланите от турския башибозук ,с димящите китни села и градчета ,с насилието със звуците на дрънкащите вериги .Няма революция без жертви и война без кръв,смърт и сълзи…По улиците на знакови градове изявени гласове се издигат в защита на подложения на безчовечно отношение османските турци разбунтувания български народ-в революционен Париж, в славяно-руския Петербург, в културната Виена ….Руския цар Александър отново се окичва с титлата победител този път на българите”.
3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско ,робство от 1888 г.
Априлското въстание от 1876 година, което избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица, и е организирано от Гюргевския революционен комитет, е потушено с големи жестокости. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия и доказва на европейските народи, че българите копнеят за свобода и са готови да се борят за нея с цената на живота си.Санстефанския прелиминарен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, а едва след това се водят в Сан Стефано. Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно. За основа на преговорите служи проект, разработен от Граф Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград.
Kuber press
|
