 В Кюстендил пред бяха отбелязани 147 г. от обесването на Васил Левски, ученици от театралната школа към ОДК Кюстендил с ръководител Ани Кръстева представиха рецитал посветен на живота и дейноста на Апостолът на свободата, предаде репортер на „Кубер прес“.
Рециталът започна със стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“.
О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
В знак на признателност и почит към великия българин цветя и венци бяха поднесени от държавни и местни институции,политически партии и организации,деца и граждани.
В изявление пред медии кметът на община Кюстендил Петър паунов посочи: „Единствено може да се молим да ни прости и да ни дава сили. Макар и недостойни да го следваме. Да ни изведе до онази светлина, която той имаше в сърцето си, за да преодолеем духовния мрак, който се опитва да ни затисне и да ни издигне над нищетата и болката”
1873 г. в покрайнините на София е обесен Апостола на свободата-Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.
През 1858 г. се замонашва и приема името Игнатий, а година по-късно става дякон. През 1862 г. под влиянието на Георги Сава Раковски Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия.
В този период получава и прозвището Левски, за което има няколко теории. Според една от тях Кунчев успява да прескочи голям и широк трап, след което определят скока му като "лъвски".
Други приемат, че прозвището му е дадено заради смелостта и храбростта, които проявява непрекъснато. След разпускането на Първа българска легия Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
От 1864 до 1866 г. Кунчев е учител в село Войнягово, но в същото време започва организацията на патриотични дружини, с които да бъде подготвено бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов.
През следващата година се прехвърля в Сърбия, където се включва във Втора българска легия. Тогава е заловен от сърбите и затворен в Зайчар, а неуспехите на тази тактика го водят до идеята, че революционната дейност трябва да бъде прехвърлена на българска земя.
Kuber press
|
