 На 17 януари по стар стил 29 януари 1878г. силен руски отряд под командването на ген. Майор Майендорф с три гвардейски пехотни батальона, с IV улановски харковски полк, с две батареи артилерия и четата на Ильо войвода, обръща в бягство турската войска и повторно освобождава Кюстендил.
В Кюстендил местна и държавна власт,представители на партии, организации, деца от детските градини и граждани се събрали за да си припомнят велики събития от историята на града ни и да преклоним глави пред светлата памет на Ильо войвода, Румена войвода, митрополит Иларион Кюстендилски, офицер Симо Соколов, поручик Николай Савойски и капитан Базилевски, ген. Майендорф, полк. Кршевитски, полк. Михей Иванов, полк.Ертел, кап. Кобилецки, кап. Базилевски, полк. Задерновски , на стотици знайни и незнайни герои, борили се за СВОБОДАТА на Кюстендил, водили битки за СВОБОДАТА на България!,предаде репортер на “Кубер прес”.
Преди 140 години паметта на предците ни завещава светла история, запечатана в архивите на времето и на националната памет. Преди 140 години се разгаря геройския епос, които защитава града ни от кръв, насилие,погроми и разруха и не позволява Кюстендил да се превърне във втори Батак. Така почти в края на предела между мира и войната , почти без жертви - свободата изгрява на небосклона над град Кюстендил.
Преди 140 години :
„Градът тръпне в очакване.
Малко преди пладне галопиращ конник спира пред конака, за да извести каймакана, че II ескадрон от IV улановски-харковски полк приближава Кюстендил. Стамбол капия блести от одеждите на духовенството, от сърмата на хоругви и празнични саи, от грейналите лица на кюстендилските българи.
По тесните улици на града препуска авангарден улановски полк от улани, придружавани от млади кюстендилски юнаци.По заснеженото шосе се разнасят песните и тропотът на ескадрона.
Начело е подполковник Задерновски.”
В навечерието на Освобождението Кюстендил е типичен турски град, с тесни криви калдъръмени улички. Еднообразието в архитектурата се нарушава от 14 джамии, месчеди, текета, кервансараи. Градът тогава наброява 10 600 жители, от които към6000 турци , 3600 българи,600 евреи, 200 цигани и 200 черкези, те престояват 12 години и оставят незаличимо впечатление не само у българите не само с кавказката си носия, а и с многото обири и безчинства.
При такова обкръжение за българското население никак не е лесно.То живее в постоянен страх за имота, живота и честта си.Турските фанатици, живеещи в махала „Аджундар” редовно тормозят българите по всякакъв унизителен начин,прилагали различни заплахи и гавра с преминаващите българи през тази махала на града.Всеки е поругаван.
Хатихумаюнът от 1858 година само за кратко време подобрява положението на българското население. Четите на П.Хитов,Ф.Тотю, Х. Димитър и Стефан Караджа отново вбесяват турците. За наказание те открито започват да грабят и убиват.
Разложкото въстание хвърля града в още по-голяма паника.Уплахата стига своята кулминация, когато населението разбира , че за потушаването на въстанието е изпратен с два табора войска и два топа проявилия се по време на Баташкото клане Кел Хасан паша. Той е посрещнат от цялото турско население при с. Багренци.
Към „Кьошко „ е причакан и от българските първенци начело с владиката Иларион, но пашата минава покрай тях със скърцане на зъби, без да удостои с внимание дълбоките им до земята поклони.
Над града надвисва мрачната сянка на войната.
Но турската управа разбира, че от масовите убийства ще пострадат интересите им и не позволяват на Кел Хасан паша да опожари Кюстендил.
С надежда кюстендилци посрещат вестта за обявяването на войната между Турция и Русия.Сърцата им преливат от радост при всяко известие за победи на руското оръжие на фронта .
Свободата добива реални очертания, когато на 23 декември русите освобождават София, а след два дни и Радомир. Тогава от града ни побягват и местните турци.
Новоизбраното градско управление начело с бившия ловчански каймаканин Мустафа ефенди не може да въведе ред. В града плъзват слухове, че Ильо войвода е с четата си при Коняво и Таваличево и че въстаналите селяни от Краището са близо. Слуховете се потвърждават, когато на Богоявление - стотина души въстанали селяни влизат в с. Лозно и от там като за поздрав изпразвят кремъклийките си пушки срещу града.
На 11 януари(ст.ст.) 1878 г. в Кюстендил влиза без бой II ескадрон на IV улановски харковски полк начело с подполк. Юрий Задерновски. Той се придружава от четата на Ильо войвода. На Аджундар Освободителеите са посрещнати от цялото българско насление, което със сълзи на очи наблюдава как храбрите войници слизат от конете си и целуват вдигнатата за благослов ръка н а митрополит Иларион.
Но радостта на българите е кратка – приклещени от радостта на надеждата и ужаса на неизвестността.”
Още рано на другата сутрин селяни от Каменица донасят на Задерновски , че от Деве баир се задава силна турска армия , предвождана от Асав бей. На донесението Задерновски отговаря с една дума „ничево” и това много нервира дядо Ильо , който отговаря „Ничево, ничево, но да не стане чечиво”, т.е като в Ловеч, който е изцяло опожарен от турците.
Неравенството в силите е голямо и русите напускат града без бой като предупреждават местните първенци, да не вършат никакви золуми над раята, защото те ще се върнат след 3 дни. И действително на 17 януари ( 29 януари ст.ст. ) 1878г. силен руски отряд под командването на ген. Майор Майендорф с три гвардейски пехотни батальона, с IV улановски харковски полк, с две батареи артилерия и четата на Ильо войвода, обръща в бягство турската войска и повторно освобождава Кюстендил.
Радостта на кюстендилци е неизказана. Улиците са препълнени с хора и всеки се стреми да срещне победителите, за да изкаже благодарността си. Улиците почервеняват от разкъсани червени фесове. Навсякъде се виждат лицата на българите , наложили гугли от овча кожа на главите си - символ на дългоочакваната свобода и българщината.
Тази светла дата за града ни с право се нарежда сред онези знакови дни в националния ни календар, които винаги ще ни обединяват и вдъхновяват в усилията ни да изградим и съхраним свободна, обединена и демократична България.
В знак на признателност ще бъдат поднесени венци и цветя от: Областна администрация Кюстендил, Община Кюстендил, Общински съвет Кюстендил.
Венци и цветя ще бъдат поднесени от депутати, политически партии, институции, организации и граждани.
Kuber press
|
