Рубрики
Партньори
First slide
Second slide
Third slide
Кюстендил отбеляза 139 години от освобождението на Кюстендил от турско робство
  Категория: Общество     16:05 - 29/January/2017



Местна и държавна власт отдадоха почит към загиналите наши деди и предци –съграждани и освободителите –руси по време на Освободителната за нас Руско –турско война.

Пред паметника на дядо Илъо Войвода в Кюстендил,бяха отбелязани 139 години от освобождението на Кюстендил от турско робство.На днешния дне преди 139 години Кюстендил среща зората на новото утро СВОБОДЕН. Народът ни възкръсва след 500 години на робска тъмнина и зла участ, бългaринът- кюстендилец отново е притежател на родните места и на възкресеното ни Отечество! 29 януари- знакова дата в паметта на Кюстендил! 29 януари е дата символ и знамение на замяната на робството; датата, очертаваща пътя на СВОБОДАТА!
Вековете на турско робство са печален период в историята на българския народ, това са векове на изпитания и за героичния кюстендилски край. Българите от Осоговието, по примера на своите братя от останалите части на страната, векове наред са водили непрестанна мъжествена борба срещу подтисниците; пазели са чист и неопетнен пламъка на българщината що греел в сърцата им, ратували са за свободата на своето отечество. Приносът на кюстендилци в националноосвободителните борби на българския народ е наш влог в общобългарското дело, патриотичният пример на дедите ни е наша гордост и знаме. Земите на кюстендилско стават бойно поле за освобождението през вековете на робска участ в множеството въстания, водени от хайдушките дружини и възпявани в песни , предания и легенди. Знайни и незнайни борци воюват за освобождение на родния край, на България; разгарят и поддържат пламъка на националната гордост на българското население и съпротивата срещу поробителя - огън , който никога не угасва в сърцата на кюстендилци, въпреки дивия произвол през вековете. Просияват имената на Страхил войвода, на Стойна войвода , на Румена войвода и Дядо Ильо Марков - войвода – последният български хайдутин! С обявяването на Руско - турската война от 1877 година голям брой българи от Кюстендил и Кюстендилско се насочват към Русия и Влашко, за да се включат в редовете на българското опълчение. Скоро след победните битки при Плевен и София турското население започва масово да напуска града. Подтисниците бягат, само зад високите дувари, зад тройно залостените порти и притулените прозорчета на схлупените къщурки в кюстендилско радостно тупкат над 3000 български сърца в очакване на свободата. Голям е приносът на Дядо Ильо войвода за освобождението. Той получил писмена покана от щаба на действащата руска армия да участва във войната като войвода на чета с чин капитан. При преминаването на Балкана е в отряда на ген. Гурко. След Освобождението на София е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на Юрий Задерновски, началник на дивизион от 4 улановски харковски полк, със задача преследване на турците по посока Радомир — Кюстендил. На 4 януари 1878 г, получил негласно разрешение да се придвижи към Кюстендил, Ильо войвода организира разузнаването по билото на Конявската планина, а на 8 януари 1878 г. навлиза с цялата си чета в с. Коняво. Изпраща неколцина доброволци в Кюстендил да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска и че трябва градската община да води преговори с него за предаването на града без бой. Замисълът успява. От Кюстендил биват изпратени за преговори с Ильо войвода двамата митрополити Иларион и Игнатий. Ильо войвода им внушава мисълта, че единственото спасение за града от разбунтувалите се шопи и от разни разбойнически банди е да се иска покровителство, като се изпрати делегация до руското военно командване в София. В отделен разговор с митрополит Иларион двамата уточняват подробностите по плана за освобождаването на Кюстендил.
Първият ден на 1878 година донася вестта,че русите са в Радомир , а сърбите в Брезник. Кюстендил остава без власт и за първи път от 5 века представители на местните българи - първенци, начело с владиката Иларион, пазят реда в града. Временното управление изпраща делегация до с.Соволяно и до четите на Ильо войвода , която после се отправя към Радомир с молба час по-скоро руски войски да влязат в града. Нова делегация отправя същата молба до Висшето руско командване в София и след много трудности, с помощта на италианския посланик Позитано и вицегубернатора на София Марин Дринов, делегацията успява да убеди руското командване да изпрати войски в Кюстендил. На 11 януари стар стил 1878 г. /23 януари 1878 г. нов стил / II ескадрон от I дивизион на 4 улановски харковски полк, заедно с четата на дядо Ильо, тържествено влизат в Кюстендил и са посрещнати с възторг от българското население. Но радостта е кратка и помрачена от ново неочаквано за българите от града събитие. На 12 януари /стар стил/ от Крива Паланка настъпва редовна турска войска, състояща се от два табора редовна анадолска пехота, една кавалерийска част, две планински оръдия и башибозук. Срещу тези сили съпротивата била безсмислена и малобройният руски ескадрон, заедно с четата на Ильо войвода, се изтегля към Коняво и Радомир. Временно се налага отстъпление, но запазвайки своя престиж руското командване решава да превземе с бой града. Съгласно заповедта на софийския военен губернатор Арнолди се сформира сборен военен отряд под командването на генерал-майора от свитата на императора- барон Майендорф. В състава на отряда влизат два батальона на XI лейбгвардейски егерски полк под командването на капитан Базилевски, един дивизион от 4 улановски –харковски полк под командването на полковик Ертел, един батальон от VIII лейбгвардейски измаилски полк под командването на полковник Кобилецки, четири тежки оръдия от батареята на I лейбгвардейска артилерийска бригада и 8-ма конна батарея с четири планински оръдия под командването на флигел – адютанта полковник Кршевицки. На хусарските части в Дупница е разпоредено да имат готовност да подкрепят фланга на сборния отряд. На 17 януари/стар стил/ генерал Майендорф заедно с щаба си се настанява на ханчето при моста на р.Струма. Знаело се , че турците разполагат с 1500 щика. Съобразно с обстановката се разработва план - турската войска в града да бъде обградена, унищожена и пленена. Съгласно плана ген. Майендорф разпределя войските в три колони. Първата , предвождана от флигел-адютанта полковник Кршевицки, трябва да премине през Николичевци, Скриняно и Лозно в тила на врага при Вратца, за да отреже пътя за отстъпление. Втората - под командването на полковник Виктор Иванович Ертел, трябва да премине река Струма при с. Жабокрът и да стигне с. Граница и с. Слокощица - да се яви в тил и фланг на турските части. Третата, централна колона, в която влизали 2-ри батальон от 11 лейбгвардейски- егерски полк, взвод улановски и две конски оръдия, под командването на капитан Базилевски, трябва да атакува фронтално противника. Всяка колона се води по непозната местност от българи- кюстендилци. В 16 часа в щаба постъпва донесение от флигел-адютанта полковник Кршевицки, който съобщава, че поради разкаляния терен придвижването на неговата колона се забавя и едва с настъпване на нощта ще може да извърши планирания обход. Едновременно с това се узнава, че турските батареи, заели позиция на Хисарлъка ,се изтеглят- сигурен знак, че турците възнамеряват под прикритието на нощта да избегнат готвения удар. Ето защо генерал Майендорф взема единственото правилно решение- да атакува противника само с две колони- централната и лявата.
След кратка престрелка турските военни части побягват. 8 – ма конна батарея също открива огън и отблъсква противника, бягащ в безредна паника. Изненадвайки турските окопи поручик Николай Василевич Савойски ги атакува с мощно “ура”. На 17 януари/старр стил – 29 януари нов стил/ в 18 часа свободата изгрява и над гр. Кюстендил, завоювана с пролята кръв на братята освободители. Два дни по късно примирието в Одрин е подписано. В тази дълго търсена и въжделена Свобода са вкоренени най-силните и дълбоки български чувства - обичта ни към Отечеството и националното ни достойнство. Не случайно народът ни минава през ада, за да получи отново място под слънцето и да се радва на свободата си.Великите синове на Майка България отдават живота си, за да имаме ние исконното човешко право - да бъдем свободни, да се наричаме българи и всички да живеем в святото си Отечество. Колкото и да са преходни стойностите на съвремието ни, има нещо, което остава неизличимо в нашата история. И това са падналите за свободата на България руски, финландски и румънски войници и офицери. На днешния ден пред българските опълченци трябва да сведем глави и никога да не забравяме, че на тази саможертва дължим свободата си! Никога няма да забравим, че обикновените войници най-искрено са давали живота си за свободата на България! В знак на почит нека сведем глави в едноминутно мълчание пред подвига и паметта на освободителите ни! Точно по тази причина нашата свобода е свещена и 29 януари е безспорна като официален празник на вековния ни град Кюстендил . Този ден има за цел да ни припомни отново кои сме и по какъв път сме стигнали до тук. 29 януари е Ден на нашата памет. На 29 януари населението в Кюстендил се съвзема от пепелта на историята и възкръсва, за да се влее с нови сили и надежди в Освободената Бълария. След 500 година на робство българското летоброене започва отново. И тук е нашата висока морална отговорност към жертвата на загиналите и към паметта на предците ни, които ни задължават да пазим от посегателства завещания от Апостола идеал за чисто и свято Отечество. А то най-напред започва в сърцата ни! В знак на почит към подвига и дълбока признателност към саможертвата на героите ще бъдат поднесени венци и цветя от : Областна администрация – Кюстендил,Община Кюстендил и Общински съвет - Кюстендил В знак на почит и уважение бяха поднесени цветя на паметника на Майка България, на гроба на Ильо войвода и на погребаните на българска земя руски герои Горонович и Савойски.













Kuber press

       Назад кън всички новини

Времето
Анкета

Ще се справите ли с високите цени на горивата!


Да
Не
Не знам
Ще опитам
Невъзможно

Реклама