Във вторник на 2 февруари в салона на Килийното училище в Кюстендил ще бъде представен клавирен концерт цикъл”Токатата и още нещо”–Ростислав Йовчев,Втори концерт токати от световната музикална класика,предаде репортер на “Кубер прес”.
Проф. д-р Ростислав Йовчев
Роден в София през 1961 г. Започва да учи пиано на 6 годишна възраст при Маргарита Хлебарова, след което завършва Средното Музикално училище “Л. Пипков” в класа на Людмила Стоянова. През 1984 г. завършва Българската Държавна Консерватория (днес Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров“) при проф. Атанас Куртев, след което и двугодишния майсторски клас.
Лауреат на редица наши и международни конкурси:
1-ва награда на националния конкурс “Светослав Обретенов” – 1980 г.
3-та награда на международния конкурс в Салерно, Италия – 1981 г.
1-ва награда и наградата на СБК от националния конкурс “Карол Шимановски” – 1982 г.
3-та награда на Международния конкурс “Пилар Байона” – Испания – 1983 г.
Единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика от курса в Сантяго де Компостела – 1984 г.
През учебната 1992/1993 г., пианистът прави специализация в Кралската Консерватория – Брюксел, по пиано /в областта на клавирния концерт/, камерна музика и съпровод на соловата песен.
Ростислав Йовчев активно концертира като солист и камерен изпълнител не само в България, но и в Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Турция, Южна Корея, Тунис и др. Участва в най-престижни фестивали у нас и чужбина – “Салон на изкуствата”, ”Софийски музикални седмици”, „Варненско лято“, ”Надежди, таланти, майстори”, “Аполония” (България), ”Филармоника”, “Музикалният октомври в Картаген” /Тунис/ и др.
Осъществява майсторски класове в България /Созопол, Шумен и Плевен/, Корея /Сеул/, Румъния /Яш/, Турция /Анкара /, Триест /Италия/.
Има многобройни записи за Радио София, Варшава, Берлин и Сарагоса. Има издадени компакт-дискове: изпълнение на солови творби на Андрей Стоянов, в камерен ансамбъл с виолончелиста Венцислав Николов /за “Гега Ню”/, флейтистката Ина Георгиева и корейския кларинетист Йо Янгде, с турската виолистка Бедиз Канъклъ (творби на азербайджанската композиторка Хатира Джафер).
През 2002-2004 г., Ростислав Йовчев е преподавател по пиано във Висшия Музикален Институт – гр. Сус, реп. Тунис.
Бил е в клавирното жури на националните конкурси – “Св. Обретенов”, ”Класика и съвременост”, “Лист-Барток”, „Андрей Стоянов“, „Велики учители“ и конкурса за акомпанятори – Плевен.
В последните години, програмите на клавирните му рецитали са изцяло тематично посветени на определени автори и епохи.
Репертоарът му обхваща всички стилове и епохи, като в него влизат някои крупни и рядко изпълнявани творби – „Вариации по валс на Диабели“ от Бетовен, Голяма Соната от Чайковски, Сюита “Иберия” от Ис. Албенис, почти всички солови творби от Бела Барток и много български творби, сред които и Концерт за пиано и оркестър №4 от Панчо Владигеров.
През периода 2006-2008 г. пианистът изпълнява цикъла “Клавирните концерти на Л. В. Бетовен”, съпровождан от Шуменската филхармония. Така, той се нарежда сред малцината български пианисти, които са изпълнили тези творби интегрално на българска сцена.
Носител на “Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци” в две категории – “Инструменталисти” и “Музикална критика” за 2011 г. През същата година получава и “Златна лира” на СБМТД.
През юни 2013 г., пианистът получава образователната и научна степен „Доктор“ с тема свързана с българската клавирна музика.
Ростислав Йовчев е професор по пиано в Националната Музикална Академия “проф. П. Владигеров” – София, а от май 2008 г. е ръководител-катедра “Пиано” към Теоретико-композиторския и диригентски факултет.
След първия концерт, който миналата година представи най-въздействащите творби от токатния жанр в българската национална школа, сега ни предстои отговорната задача да припомним най-емблематичните токати в световната музикална литература. Логично започваме с Роберт Шуман, след което следват два френски шедьовъра- Дебюси и Равел, източните краски на Арам Хачатурян и стигнем до невероятния клавирен „фойерверк“ на Сергей Прокофиев, възвестил с появата си през 1912г. настъпването на новата „дисонантна“ ера в сметовната музика. Кратки контрастиращи като образност пиеси предхождат изпълнението на токатите от всеки един наш творец. Това е „още нещо“, което има не само за цел да засили ефекта от „моториката“ на жанра, но и да покаже колко богат е индивидуалния композиторски стил на всеки един от тях. Можем да потърсим връзки между тайнствения горски „привкус“ на немския романтизъм в „Горски сцени“ оп. 82 от Шуман и неподправената руска атмосфера на „Приказки на старата баба“ от Прокофиев, носталгичната почит към Рамо на Кл. Дебюси и сдържаната елегичност на „Павана за една починала инфанта“ от М. Равел. Колко неподозирана красота крият много от тези пиеси, които ще прозвучат в контекста на един определен и самобитен музикален жанр!
Kuber press |
