През август ТД „Осогово“, град Кюстендил организира и проведе екскурзионно летуване в Пирин планина. Маршрутът беше повече от вълнуващ: хижа „Безбог“, заслон „Тевно езеро“, хижа „Беговица“, хижа „Пирин“ и накрая – Мелник. Прогнозата за дните ни в планината не беше от най – оптимистичните и това донякъде носеше притеснение,предаде репортер на”Кубер прес”.
“ След като автобуса ни остави на хижа „Гоце Делчев“ над Добринище с лифта стигнахме до хижа „Безбог“. Едри капки дъжд ни напомниха, че с планината шега не бива, но ние вече бяхме в хижата. Летният дъжд бързо отмина. И тогава най – нетърпеливите пожелаха да ходим до връх Полежан и връх Безбог. Речено – сторено! Част от компанията стигна до Полежан, други до Безбог, а останалата част от групата остана да се забавлява около хижата с езерото. Вечерта на брега на Безбожкото езеро в заведението на любезния ни домакин Слави изкарахм�
� незабравима вечер под звуците на гайдата и китарата.
На сутринта обаче ни очакваше порой. Водата беше толкова много, че пораждаше учудване. Търпението ни се оказа печелившата тактика. Изчакахме и в 10 часа поехме по красивия път към Тевното езеро. На няколко пъти слагахме дъждобрани през деня, но това беше по – скоро за да се запознаем с екипировката, а не заради някаква крещяща нужда. Когато изкачихме Лява кралевдворска порта и пред нас се ширна циркуса „Белемето“ и Тевното езеро разбрахме, че сме запленени от чудната красота на Пирин. След настаняването ситуацията от предния
ден се повтори. Част от групата пожела да отидем до връх Дженгал. Отидохме! Трудно се описва с думи омайната прелест, която се открива от най – известния връх в Пирин. Който не е вхърлил поглед от Дженгал е пропуснал нещо изумително през живота си! Вечерта забавлението беше с още по – висок градус. И така щастливи пренощувахме на над 2500 метра надморска височина.
На другата сутрин прехода до хижа „Беговица“ премина леко и приятно. Настанихме се и след обяда се разходихме до местността „Туричка черква“, която постепенно се е превърнала във вилна зона за жителите на Сандански и околностите. Видяхме и горният изравнител – язовирчето, което захранва с вода каскада „Санданска Бистрица“. Вечерта вече имахме лагерен огън. Това стана възможно поради факта, че за пръв път спахме в зоната, където има дърва. „Купонът“ пак беше на ниво, което отдавна е запазена марка за кюстендилските турiсти.
На четвъртият ден се появиха предизвикателствата пред групата. За да стигнем до хижа „Пирин“ трябваше да минем през превала между върховете „Зъбът“ и „Куклите“. Това беше най – сериозният преход. С много търпение и усилията на цялата група стигнахме до хижа „Пирин“.
На другата сутрин слязохме до село Рожен след доста тягостно спускане. Минахме покрай параклиса „Свети Илия“, където е гробът на Тодор Александров. Повечето посетиха Роженският манастир, за да запалят по свещичка, а най – нетърпеливите се изнесоха с бус до Мелник. Вечерта се събрахме, за да отпразнуваме успешния край на начинанието. До късно се лееха вино и песни. Магията действаше с пълна сила!
Но това не беше краят. На другата сутрин отидохме до село Златолист, за да научим повече за Преподобна Стойна – една изключително свята жена, на която все още не сме отдали заслуженото. Незабравим спомен ще остане докосването до многовековния чинар в двора на черквата и енергията, която витае наоколо.
Така за шест дни минахме между капките с много емоции и лекота в сърцата. И сега като се обърна назад не мога да разбера дали това беше доказателство за силата на позитивното мислене или просто кубинския амулет на доктора прогонваше облаците от пътя ни. Много ми се ще да е първото!...” разказа Любомир Младенов-водач към ТД“Осогово“.
Кубер прес |
