Да те осъдят без да разбереш-така коментира промените в гражданско процесуални кодекс Милка Молева адвокат.
Промените в ГПК са част от цялостния процес на съдебната реформа в България.Реформата има две основни направления - едното засяга изменение на законодателството, за да отговаря на съвременните изисквания на обществото и на нормативните изисквания на ЕС, а другото е по отношение на устройствените закони в правораздаването и формиране на по-точни и изчерпателни изисквания при кадровите промени в съдебната система. Новият ГПК е съобразен с положителния опит от практиката преди промените, а същевременно са въведени някои основни, нови моменти, които обуславят очакванията за една сериозна реформа в гражданското правораздаване-поясни адвокат М.Молева. Основните нови моменти в ГПК са по отношение на начините на призоваване, както и връчване на съобщения, променени са някои срокове, въвежда се т. нар. неприсъствено решение, което не е регламентирано законодателно досега. �зменения има и във връзка с особените производства, търговски спорове, прави се сериозен опит за подробно регламентиране на тези спорове. Въвежда се ново производство по колективните искове, както и т. нар. заповедно производство. По отношение на призоваването и връчването на съобщенията новият момент е, че когато то не може да бъде връчено лично на адресата, се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Но не и съсед, както беше по стария ГПК.
Коментара на юристката предизвика разпоредбата на чл. 47 от ГПК, а именно връчването на призовка или съобщение чрез залепване на уведомлението. Това става в случаите, когато няма лице, което да приеме документа. Тогава то може да бъде залепено върху пощенската кутия на адресата, на входната врата или на видно място около нея. В уведомлението се посочва, че книжата се оставят в канцеларията на съда или в общината, ако връчването се извършва на територия, където няма поне районен съд. Там могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. След изтичане на този срок и ако ответникът не се появи да си получи документите, съдът указва на ищеца да представи справка за постоянен или настоящ адрес. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния или настоящия, съдът отново разпорежда връчване на книжата на известния адрес, преминава се пак към залепване. В двуседмичен срок, ако лицето не се яви, се смятат за връчени книжата, като съобщението се прилага към делото и се назначава особен представител на разноски на ищеца. При призоваването на юридически лица процедурата е малко по-различна. Ако не се намери на адреса на управление, се залепва уведомление, а след изтичане на двуседмичния срок съдът прилага директно книжата към делото и приема, че лицето е уведомено. Не се извършва второ търсене на адрес, защото би следвало в делото той да е посочен.
Ако съответното физическо или юридическо лице не се появи в указания срок, за него настъпват сериозни правни последици. То не може да предяви насрещен иск или пък инцидентен установителен иск, не може да привлече трето лице помагач. Така при насрочване на съдебно заседание, ако лицето не се яви и не направи искане за отлагане на делото, налице са предпоставките за постановяване на т. нар. неприсъствено решение. С две думи, ако не си получиш призовката навреме и не се явиш на делото, съдът може да те задължи да платиш незнайно колко пари по някакъв иск, който някой е отправил към теб. Примката се затяга и от това, че по закон неприсъственото решение не се обжалва, коментират юристи. Вратичката е само, че в едномесечен срок от обявяване на решението евентуално появилият се осъден може да иска отмяна на това решение пред по-горна инстанция. Така да речем, ако сте заминали за чужбина или сте в болница и на адреса ви няма никого, когато се завърнете може да разберете, че сте задължен да плащате, и то със съдебно решение.
Промени има и по отношение на процедурата по подаване на т. нар. колективен иск. Такъв могат да направят лица, които са увредени от едно и също нарушение. Например по Закона за защита на потребителите, срещу бездействие на институциите, синдикални спорове и др. Досега такова производство не е съществувало в закона, положителен момент в новия ГПК е, че сега все повече засегнати групи от граждани ще могат да търсят правата си по съдебен ред, да получат справедливо обезщетение. Колективен иск може да се подаде срещу едноличен търговец да речем за увреждащо действие - продажба на стока с изтекъл срок на годност. Законът дава възможност хората да съдят юридически лица, местни и държавни органи, служби и институции и за бездействие. Например, когато един търговец не е изтеглил от продажба стоките си с изтекъл срок на годност, той може да понесе наказателна отговорност. Хората имат възможност да искат обезщетение за вредите. Призоваването по колективните искове става и чрез разгласяване на предявяването. Съдът определя подходящия начин за разгласяване, към колективния иск могат да се привличат постоянно още лица, засегнати от същия проблем. Вземат се и привременни мерки за защита на увредения интерес, когато стоката в търговската

Лидия Велинова