Пред маметника на Дякона Левски в Кюстендил на 19 февруари, местна и държавна власт ,граждани и деца в Кюстендил сведоха глави с падене на колене и едноминутно мълчание за да отдадат своята почит и преклонение пред Апостола на свободата Васи Левски,днес се навършват 142 години от обесването на Васил Левски,предаде репортер на «Кубер прес».»Днес отбелязваме 142 години от смъртта на един бележит българин, отдал живота си за свободата на България.Ден достоен за размисъл и уважение и повод да се замислим какво даваме като общество и дали изпълняваме неговите мечти и желания.Днес е ден за размисъл не само за управляващите но и за всеки гражданин,да се замислим за това дали можем да сбъднем мечтите на Апостола», каза пред медии обаластния управител Виктор Янев. Деца от Началното училище изнесоха рецитал за Левски:...»Ти ни трябваш и днес Апостоле, да ни кажеш ни трябваш Апостоле, как се люби народ Апостоле,как се служи на род Апостоле, как се дава живот Апостоле, за живота живот Апостоле». Левски заминава за Ловеч, където пристига на 25 декември 1872 г. Положението, което заварва там, е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и полицията е на крак. Къщата на председателя на комитата поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател е и член на комитета – Христо Цонев Латинеца. Според общоприетата теза там Левски трябва да се срещне с поп Кръстьо, който го предава. Според други версии предателската вина не бива да се хвърля върху свещеника. Апостола на свободата е заловен от заптиета, обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, а после е закаран в Търново и София, където е съден. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си. На 6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България, и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.










Кубер прес