Общинския кмет Петър Паунов, Областния управител Любомир Анчев, председателя на ОбС Васил Иванов, представители на политически партии и организации, поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на паметника “Булиар” в памет на загиналите в борбите за Обединението и Независимостта на България, предаде репортер на “Кубер прес” .
Давайки си сметка за истинските стойности на датата 6-ти септември 1885 г.,когато след продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба, местната и държавна власт заедно с гражданите на Кюстендил в знак на признателност сведоха глави в едноминутно мълчание пред подвига на героите в Съединението. Тържеството бе организирано от Общинската администрация в Кюстендил.
Веднага след провъзгласяването на Съединението, на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България е сформирано Временно правителство начело с д-р Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. Временното правителство обявява военно положение в Източна Румелия и издава заповед за мобилизирането на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това се отправя покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България.
На 8 септември княз Александър I Батенберг издава манифест с който приема Съединението и се обръща с призив към нацията да защити с всички сили святото дело.Получава се рядко срещан синхрон между действията на монарх, правителство, парламент и обществено мнение. Временното правителство е разпуснато и на негово място се назначава Княжеско комисарство. Запазват се всички учреждения на Източна Румелия, с което се подчертава, че юридически областта функционира, а редът в нея е запазен и без опеката на Високата порта.
Успешното осъществяване на акта от 6 септември 1885г. поставя Княжество България в усложнено международно положение. Само 6 години след подписването на Берлинския договор, българите, без да се съобразяват с интересите на която и да била сила, заинтересувана от балканското статукво, отхвърлят позорните му клаузи и на практика обезсилват половината от постановленията му. Българските политици поставят Европа пред свършен факт, но факт, които трябва да бъде юридически узаконен от дипломацията на Великите сили. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско – българската война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и милиция.
Кубер прес |
